РОМИТЕ ЛИ СА ВИНОВНИ, ЧЕ СТРОЯТ НЕЗАКОННО?

В пловдивските Шекер и Арман махала има още шейсет незаконни постройки за събаряне. Успокояващото е, че това ще се случи напролет. А от малкия екран отново ще имаме възможността да се наслаждаваме на поредния екшън, организиран от местните власти, жандармерия и писъци на отчаяни ромки. Жанрът може да се определи още като трилър с хорър елементи, който обаче едва ли ще ни донесе „Оскар“.

Чия е вината?

Събарянето на незаконни къщи и постройки е като диагностициране на злокачествен тумор в четвърти стадий. Липсата на превенция и контрол е повсеместна. Докато под носа на властите се оформяха цели гета, заболяването се толерираше, дори намираше негласна подкрепа. А причината за допускането на това заболяване е ясна. Защото носи дивиденти. Най-вече около изборите. С обещания за осигуряването на елементарни човешки нужди като осветление и прокарване на вода, а за асфалтиране на улици може само да се мечтае. Нормативната рамка отдавна е създала този „капан“, от който няма изход, понеже неграмотните роми (защото по-голямата част от тях са такива), дори нямат представа какво означава ЗУТ. В единия случай от заболявания печелят фармацевтичните компании, а в този – кандидатите да управляват. Докато властите не решат, че вече нямат полза от това да поддържат болестта или просто се окаже, че теренът им е необходим. За да построят някой мол например.

Незаконните постройки са само част от заболяването, наречено интеграция. Всяка година се изливат милиони евро, които се влагат във всичко друго, но не и в просвещение. Неслучайно честваме народните будители. Образованието е ценност, която трябва да се култивира. И не е вярно, че нещата не могат да се случват. Имам няколко ученици от ромски произход, а покрай тях успяват да се „запалят“ и останалите. И почти всички вече знаят какво значи висше образование. Както и отстъпено право на строеж. Държавна политика обаче липсва. Интеграцията е каца с мед, от която политиците и неправителствените организации няма да се лишат. Това обаче не пречи на политиците да събарят незаконни постройки, а когато тяхното построяване им изнася – да мълчат. В тази ситуация неграмотният и мислещ, че може да му се размине циганин, винаги ще бъде „оправен“. Докато си мисли, че са му дали зелена светлина, внезапно светва червена. Политиката е висш пилотаж. Хем дават, хем не дават?

Ами сега?

Ромската общност нараства. А с нея ще нараства и нуждата от политика, която да преобърне кацата с мед. Прът в това порочно колело може да вкара единствено просвещението и образованието. В гетата трябва да бъдат вкарани медиатори от съответния етнос във всички области. А ромите, които са се образовали – да не бягат от тях. Въпросът е кой ще се заеме с тази задача. Бутането на незаконни постройки е лесно.

Другото обаче кой ще го свърши?