"Расизъм. Кратка история" - Джордж. М. Фредриксън

Откъде произлизат корените на расизма? Джордж Фредриксън, професор по история и изследовател, прави един кратък, но стойностен преглед, ползвайки за отправна точка Средновековието (макар да съм съгласен с Имануел Гайс, според когото расизмът е провокиран от етноцентризма и ксенофобията, развивани още от времето на Стария Завет). 

Разглеждайки периода на Средновековието, Фредриксън маркира религиозната нетърпимост като една от предпоставките за възникване на расизма (от която най-много си патят упоритите и твърдоглави евреи, които не желаят да преминат в "правата" вяра). Така се очертават основите на антисемитизма. Християнският католически  фундаментализъм по нищо не се е различавал от ислямския, на който сме свидетели днес. Всяко отклонение от католицизма се е разглеждало като ерес, а Светата  инквизиция изпраща хиляди на кладата. 

Друго  главно проявление на расизма  е възникването на теорията за превъзходството на белите над черните, която процъфтява с началото на модерния колониализъм в епохата на Великите географски открития. 

Зверствата и експлоатацията, на които са подложени народите на Южна Америка, Африка и тихоокеанските острови,  поражда нуждата от обосноваване на робството, което носи изключителни икономически изгоди. 

Ала защо е нужно такова обосноваване и къде се крие проблемът? 

Християнството проповядва равенство на всички хора пред Бог, а мисионерството е нейна основна задача. За да оправдае чудовищното отстъпление от догмите си, е нужен теологичен аргумент, колкото и абсурден да е той. Като изход от проблемната ситуация се  появява теорията, според която определен  групи (евреи, цигани, африканци, индианци и т.н.) от човечеството не  принадлежат  към човешката раса. Те се представени  като синове на прокълнатия Хам от Библията, а оттук  като негодни физически и умствено. Теорията намира широк отзвук и приложение, тъй като по този начин се оправдават издевателствата, а като нейна  кулминация авторът сочи  апартейда в ЮАР.  Плантаторите на американския Юг, които отказват да освободят негрите от робство, ползват  същата обосновка.  Всички  псевдонаучни и религиозни формулировки  целят да докажат, че тези  групи от човечеството са "непригодни", докато целта е всъщност да се запази господството на европейските народи над колонизираните, които им носят огромни печалби.  Фактът, че биологичният расизъм се приема в голяма степен и от някои личности на Просвещението, доказва острата нужда от легитимиране на теорията. Биологичният расизъм няма научни опори, както е доказано - той е изтъкан единствено от интересите на господстващата класа. 

Теорията обаче се превръща в идеология и официална политика на Германия под ръководството на Адолф Хитлер, който пледира за "расова чистота". 

В основата на на убежденията на Хитлер стои твърдението, че бялата раса е по-висша - а останалата се явява пречка за чистотата на "арийската" раса.  Това  води до масовото унищожаване на големи групи от човечеството (евреи, цигани, хомосексуалисти, инвалиди и други). Избиването на милиони човешки същества  ужасява света. Теорията за превъзходството на белите над черните  е дискредитирана и европейските държави започват да се дистанцират от последната, а терминът расизъм придобива силно негативна конотация. Европа отстоява  принципите на хуманизма, които е приела за ръководещи  през епохата на Просвещението. 

Мъртъв ли е расизмът обаче? 

Авторът проследява развитието на расизма в 21 век. Днес той е придобил много по-рафинирани форми, криейки се под различни маски,  но в последно време расизмът започва да придобива все по-отявлени форми. Наблюдава се възход на политически формации с расистка реторика. Опасността се крие не в неговото съществуване, съгласявайки се с Гайс, че това е едно непрекъснато  явление, а в толерирането му,  което може да доведе до нов процес на легитимация.  Хитлер идва на власт напълно законно с расистка платформа. В 21 век се наблюдава сериозен подем на националистическите организации, чийто основен инструмент е езикът на омразата. 

Дали не се завръщаме оттам, откъде сме избягали?

Иван Мирчев