"Homo deus: Кратка история на бъдещето" - Ювал Ноа Харари 

След "Sapiens. Кратка история на човечеството", която превръща Харари в знаменитост, израелският професор по история отправя поглед към бъдещето, а славата му е напълно заслужена. Сред неговите читатели са Барак Обама, Марк Зукърбърг и Бил Гейтс. 

Кое прави Харари изключителен? 

Взрив от интелектуален коктейл, авторът вплита многобройни теми по такъв увлекателен  начин, че оставя читателя без дъх. Впечатляват не само познанията му из различни области (история, антропология, зоология, езикознание, философия, теология, икономика, психология, неврология и други ), но и способността на автора да вниква в процесите на историята, а не просто да отбелязва фактите, което го прави не просто изследовател, а проникновен мислител. Така авторът в първата си книга достига до извода, че ние съществуваме в един въобразен ред, който не представлява нищо друго освен споделена фикция. Именно тази способност на Homo sapiens прави възможно сътрудничеството между тях в изграждането на огромни цивилизации, благодарение на когнитивната, селскостопанската и научна революция, което обаче девалвира голяма част от съвременните ни убеждения. С други думи на  ескимосите, които изоставят  възрастните членове на своето племе върху плаващ ледник без никаква храна, понеже вярват, че ги изпращат в един по-добър свят, не бихме могли да  приведем обективен критерий, а само да заменим една фикция с друга. Участниците в Кръстоносните походи наистина са вярвали, че убивайки неверник си осигуряват място в рая подобно на ислямските терористи, които играят ролята на камикадзе. Харари сочи като  въобразен ред религията, държавата, парите - всичко, което не би могло да просъществува, ако масите не вярваха в тях. В частност фикция се оказват и идеологиите, посредством които изграждаме собствените си убеждения, които изобщо не се оказват собствени, а продукт. Ако бяхте се родили ескимос, нямаше да виждате нищо странно в това да изпращате старците на сигурна смърт. 

В "Homo deus: Кратка история на бъдещето" Харари прави крачка  напред.

Тъй като всяка промяна е продиктувана от появата на нова  технология, авторът акцентира върху биотехнологиите. Възможностите на генното инженерство са необозрими, а следващата стъпка е не просто ликвидиране на болестите (и правене на бебета по поръчка), а преодоляването на смъртта, което ще доведе до криза на хуманистичния светоглед. Човекът все повече се разглежда като биохимичен алгоритъм, който поставя под въпрос дори такива неизменни понятия като свободната воля и личните ни желания. Появата на изкуствения интелект, който ще изземе множество от работните места, ще ни  постави пред нови проблеми, а обменът на данни ще положи основата  на нова религия. Според Харари "както политиците, така и гражданите не могат да разберат огромните технологични постижения, пред които сме изправени с сферата на изкуствения интелект и биоинженерството." 

"Никой, нито от дясно, нито от ляво, няма представа за това къде ще бъде човечеството след тридесет години."

Едно и сигурно. Това, което ни се представя като научна  фантастика във филми и романи, много скоро ще почука на вратите ни, така както Жул Верн описа кацането на Луната, което той самият не доживя да види.  Това най-вероятно ще доведе до необходимостта от замяната на днешния въобразен ред с друг, но какъв точно ще бъде, можем само да гадаем. Харари обаче ни дава една съвсем правдоподобна представа за това, а много вероятно е да бъдем и свидетели на някои от "пророчествата". 

Иван Мирчев